11 авг. 2005 г., 02:01
Прекрачих прага на Божия храм.
Така отдавна не бях го правила.
Усетих угризение, обзе ме срам,
че пътя свят към Бога съм забравила.
Прекрачих прага на Божия храм
с плещи превити от товар
оловно тежък,
със дъх стаен и скрита надежда,
че без него ще излезна оттам.
Пристъпих плахо, с нозе отмалели
и напиращ в гърдите ми вик,
сподавен с болка в сърце прималяло, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация