ПРЕЧИСТВАНЕ
Прекрачих прага на Божия храм.
Така отдавна не бях го правила.
Усетих угризение, обзе ме срам,
че пътя свят към Бога съм забравила.
Прекрачих прага на Божия храм
с плещи превити от товар
оловно тежък,
със дъх стаен и скрита надежда,
че без него ще излезна оттам.
Пристъпих плахо, с нозе отмалели
и напиращ в гърдите ми вик,
сподавен с болка в сърце прималяло,
коленичих пред Божия лик.
Пресегнах се, взех вощеница –
ръката ми с разтреперани пръсти
пое пламъче от друга свещица
и я сложи пред свещения кръст.
Та дано Бог да ме чуе и види,
дано Той над мен се смили
и прости греховете ми тежки!
Дано Бог във мен се всели
и пречисти душата ми грешна.
И наистина – чудото стана.
Като бент нещо в мен се отприщи –
в очите бликнаха струи горещи…
Изля се до дъно душата ми…
Единствено в нея остана
да блести като малка искрица
на вярата зрънцето златно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизавета Дорошенко Всички права запазени
