liza (Елизавета Дорошенко)
11 31
11.08.2005 г., 2:01 ч.

ПРЕЧИСТВАНЕ 

  Поезия
844 0 5

 

 

Прекрачих прага на Божия храм.

Така отдавна не бях го правила.

Усетих угризение, обзе ме срам,

че пътя свят към Бога съм забравила.

Прекрачих прага на Божия храм

с плещи превити от товар

оловно тежък,

със дъх стаен и скрита надежда,

че без него ще излезна оттам.

Пристъпих плахо, с нозе отмалели

и напиращ в гърдите ми вик,

сподавен с болка в сърце прималяло,

коленичих пред Божия лик.

Пресегнах се, взех вощеница –

ръката ми с разтреперани пръсти

пое пламъче от друга свещица

и я сложи пред свещения кръст.

Та дано Бог да ме чуе и види,

дано Той над мен се смили

и прости греховете ми тежки!

Дано Бог във мен се всели

и пречисти душата ми грешна.

И наистина – чудото стана.

Като бент нещо в мен се отприщи –

в очите бликнаха струи горещи…

Изля се до дъно душата ми…

Единствено в нея остана

да блести като малка искрица

на вярата зрънцето златно.

 

© Елизавета Дорошенко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това наистина ме трогна! Браво!
  • Харесва ми.
  • Много ми хареса. Поздравления! 6
  • Благодаря Весе, Вероника, ще опитам да редактирам началото и дано се справя.
  • Хареса ми!Докосва!..Бих ти препоръчала ..да промениш началото малко...ако поискаш
    Прекрачих прага на Божия храм
    Така отдавна не бях го правила
    Съвестта ме загриза..неистово
    че своя Бог бях изоставила...т,н
    Мисля,че няма да се разсърдиш заради опита ми...но в първото изречение ..храм се повтаря..И друго ..човек никога не забравя своя Бог, а поради различни причини го поизоставя..Оше веднъж..хубаво е
Предложения
: ??:??