Пред дрешника
Пред дрешника заставам и се чудя
каква ли рокля днес да облека.
Дали да бъде нежната заблуда -
усмивката със сълзи да сменя?
Дали да бъда като зима бяла,
простреляна от стъпки по снега?
Със капчици от пролет засияла,
усмихната под кичеста дъга?
Или да бъда тъжната принцеса,
която е облякла самота?
Косите си поне да беше сресала -
да не изглежда глупаво сега!
Реших. Ще бъда есен жълта.
Кичозно капеща по стария асфалт.
Ще пърхам с мигли. Нежно ще потръпна
при полъха на вятъра познат.
А вятъра ще бъдеш ти и зная -
ще галиш топло нежните места.
Любов какво е бързо ще позная.
Любов, започваща през есента...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аксиния Йолова Все права защищены
