Пред дрешника заставам и се чудя
каква ли рокля днес да облека.
Дали да бъде нежната заблуда -
усмивката със сълзи да сменя?
Дали да бъда като зима бяла,
простреляна от стъпки по снега?
Със капчици от пролет засияла,
усмихната под кичеста дъга?
Или да бъда тъжната принцеса,
която е облякла самота?
Косите си поне да беше сресала -
да не изглежда глупаво сега! ...