Пред дрешника

Sep 13, 2009, 10:43 PM

Poetry » Love

391 0 3

Пред дрешника заставам и се чудя
   каква ли рокля днес да облека.
   Дали да бъде нежната заблуда -
   усмивката със сълзи да сменя?

   Дали да бъда като зима бяла,
   простреляна от стъпки по снега?
   Със капчици от пролет засияла,
   усмихната под кичеста дъга?

   Или да бъда тъжната принцеса,
   която е облякла самота?
   Косите си поне да беше сресала -
   да не изглежда глупаво сега!

   Реших. Ще бъда есен жълта.
   Кичозно капеща по стария асфалт.
   Ще пърхам с мигли. Нежно ще потръпна
   при полъха на вятъра познат.

   А вятъра ще бъдеш ти и зная -
   ще галиш топло нежните места.
   Любов какво е бързо ще позная.
   Любов, започваща през есента...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2009-09-14T10:43:01+03:00

Браво!
rajsun (Райчо Русев)

2009-09-13T23:29:26+03:00

Щом имаш избор)))
Бъди!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-09-13T22:52:35+03:00

Дефилирай умело пред него
дори да си в черен сатен,
в нощта той ще бъде прехласнат,
а сърцето - във нежен твой плен!