Sep 13, 2009, 10:43 PM

Пред дрешника

  Poetry » Love
490 0 3

Пред дрешника заставам и се чудя
   каква ли рокля днес да облека.
   Дали да бъде нежната заблуда -
   усмивката със сълзи да сменя?
  
   Дали да бъда като зима бяла,
   простреляна от стъпки по снега?
   Със капчици от пролет засияла,
   усмихната под кичеста дъга?
  
   Или да бъда тъжната принцеса,
   която е облякла самота?
   Косите си поне да беше сресала -
   да не изглежда глупаво сега!
  
   Реших. Ще бъда есен жълта.
   Кичозно капеща по стария асфалт.
   Ще пърхам с мигли. Нежно ще потръпна
   при полъха на вятъра познат.
  
   А вятъра ще бъдеш ти и зная -
   ще галиш топло нежните места.
   Любов какво е бързо ще позная.
   Любов, започваща през есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аксиния Йолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...