23 июл. 2014 г., 21:12  

Пред избори 

  Поэзия » Гражданская
832 1 18

 

(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)

 

За себе си ли днеска ще гласуваш
или за някой простосмъртен шут?
Сега ти иде просто да изпсуваш -
на луд те прави някой хитър луд.
По твоя гръб изкачва се нагоре
чевръсто долнопробен селяндур.
На лакти драпа, капе му сопола,
необразован, див, с халдейски ур.
И пъргаво до министерски стол достига,
с фалшива диплома, закупена с пари.
А ти ще блъскаш къртовски, поискал
чрез ипотека кредита да погасиш.
Три висши, книги хиляди, награди -
дали ще ти достигнат те за хляб?
Амбициите гърлото не хранят.
Мечтите не те правят по-богат.
Застанали на банки в парламента
с кореми-топки, с лоени очи,
окачват ти въже по регламента
избраници от село Черепиш.
Във църква влизаш, за да се помолиш,
ръка целуваш на охранен поп.
Но няма бог, вместо прасе те коли
невежа сган със лидер идиот.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за подкрепата, Роси!

    Желая ти хубав неделен ден и вдъхновена нова седмица!
  • За жалост, самата истина... Споделям гражданската ти позиция.
  • Благодаря ти за подкрепата, Али! Трогнат съм.

    Весела неделя от мен!

    Твой: Младен
  • „С лоени очи“...,ако изобщо имат очи...Разбирам и споделям.
  • Благодаря ти, Ангеле! Трогнат съм и се зарадвах на посещението и подкрепата ти!

    Желая ти хубава съботна вечер, неделен ден и вдъхновена нова седмица!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Една откровена и напълно оправдана гражданска позиция.
    Поздрави, Мисане!
  • След толкова тежки схватки с теб, Красимире, реших да мина на ти. Ако искаш сърди се, ако искаш недей. Ти имаш много сериозна ерудиция, това се усеща. Дал си си сметка за много неща в нашето съвремие и си осмислил миналото в известни гараници, като всеки един от нас. Искам най-сърдечно да ти благодаря, най-напред, че изостави тази покровителствена интонация спрямо мен /в това поле/, което ми дава надежда, че ние има какво да обменим като мисли и духовност, но само при условието за равнопоставеност. Затова именно си позволих да мина на "ти". Второ искам да ти благодаря за този коментарен анализ, който ще обогати всеки един читател /в това число и мен/. И трето да ти благодаря за линка с твоето стихотворение, което е перфектно написано и казва много истини. Наистина ми хареса!
    Искам и аз да споделя нещо по повдигнатите в коментара ти въпроси.
    Вождът и учителят на цялото прогресивно човечество - товарищ Ленин, е казал една семпла, но поучителна мисъл: "Трябва да се мечтае". Звучащо така обобщено, това означава, че всяко човешко същество следва да мечтае /включително и комунистът/. Друг е въпросът за какво.
    Достоевски се свързва и с мисълта: "красотата ще спаси света", но си остава и до ден днешен загадка - от какво ще го спасява.
    И така мечтите. Те се разделят на два непресичащи се класа. Небесни и Земни. Или мечти свързани с Бога и мечти свързани с Мамона. Към кои от тях ще се устремим е дело изцяло на свободната ни воля. Колкото по-мощен е гнетът на Земното, толкова по-силен е копнежът по Небесното. Затова, нашите управници, вкарвайки ни в самия ад на гнета, всъщност се грижат за душата ни. Излиза, че трябва да им благодарим и да им целуваме ръка за тази колосална услуга, която ни правят - да пробудят Небесната ни компонента. Но нещата не стоят толкова просто. Защото, за да полетиш към небето е необходима аеродинамична форма, а не всеки землянин я притежава. Истинската драма е точно за онези същества, които не са ощастливени от Създателя с тази форма, а са попаднали под тежкия валяк на гнета. Те буквално вече няма за какво да живеят. Те, както казваше Ленин за капитализма и частната собственост /която го пораждала ежеминутно, ежесекундно и в стихиен мащаб/, буквално - ежесекундно и ежеминутно се превръщат в атеисти. Атеистите също имат свой бог /да го наречем условно бог Атей/, но той е лъжебог. За тях Блез Паскал казваше, че на смъртния си одър изпитват неистов страх, да не би все пак Бог да съществува /и обратното в същия този час, религиозният човек изпитва ужас при мисълта, че Бог може и да не съществува/. Сега България е пълна с такива атеисти. Те пълнят храмовете, но не за да се молят за спасение на душите си, а за печалби от тотализатора, за физическо изцеляване, за спечелване на имотни дела и ред др. За Бог те се сещат само в момент на върховна нужда. В момента, когато получат поисканата помощ се стига до мъдрата мисъл: "Изтъках си платното, ритам ти кросното."
    Фактически се състоява нещо ужасяващо. Църквата от място за единение на вярващите се превръща, в място, където всеки от тях иска да се спаси поединично и като диво животно, стиснал свещта в ръка, шепне някаква вуду-молитва, готов да изръмжи /като куче на което посягат за кокала/ и да удари всеки ближен, който в този миг навлезе в "сакралния" му периметър. Към това се добавя и гротескната картина на нашите добре охранени попове-мутри и попове-ченгета, с лоени лица и бездушни очи /отдавна напуснати от душата си/, превърнали храма в място за бизнес, с ДжиЕсЕми със слушалка в ухото, дебнещи да не пропуснат някое обаждане за кръщане или погребение, за да понапълнят отново гушката си. Тези същите попове, заключват пред храмовете лъскавите си возила с дистанционното, вторачени в тези возила с такава любов, каквато Бог не може никога да мечтае да получи от тях /нарушавайки по този начин Главната Божия заповед/. В това е катастрофата на нацията. Тя е преди всичко духовна, а после физическа.
    Битието определя тук - у нас, напълно съзнанието. А това означава, че то е паднало до "морското ниво", до "санитарния си минимум". Идва момент, когато преследваната от лъва антилопа, осъзнава своята обреченост. Тя има още сили да бяга, но реализира на инстинктивно ниво, че това е "кауза пердута". И тя прекратява съпротивата. Оставя се на съдбата-хищник, за да влезе между зъбите му. Така и сградата, по-време на земетресение, не се "бори" докрай с трусовете, а рухва преди да реализира "последните си съпротивителни сили". Този принцип е всеобщ. Той пронизва всичко от квантовия свят - до макроскопския. Това аз наричам Принцип на обречеността. Българският народ също ще го удовлетвори. Той ще рухне окончателно, още преди да са се изчерпали съпротивителните му сили. И нашата главна задача сега е да предодвратим това. Дано само не е вече твърде късно!
  • Ама тук има ли спор?! Не знаех.
  • "Мечтите не те правят по-богат." Но само в тях няма цензура, по думите на Вапцаров.
    За съжаление вече и мечти не ни останаха. Изборният закон остана без съществени промени и пак ще се възпроизведе същата политическа върхушка в почти същата конфигурация. Нищо ново на хоризонта. Пропорционален вот, партийни субсидии, имунитети, обръчи от фирми и банки. Левите партии водят дясна политика, десните също. Пак е време за обещания - нови работни места, нарастване на доходите с темповете на инфлацията, премахване на плоския данък и други такива неща. Всички обещават едно и също и после - пак същото. Празна хазна... И пак избори.
    Надявам се, читателите да не слагат знак за равенство между селянин и селяндур. Това са коренно различни неща, макар думите да имат общ корен.
    Младене, не знам дали гневът се трупа и бълбука като вулкан или вече се е изродил в дълбока апатия, в тотално обезверение.
    "Но няма бог" Приемам това като "безбожни сме", "не вярваме в него".
    "Отделянето на Църквата от държавата е решено, но остава още да отделим религията от народа." казва Ленин
    Май и това е сторено. Д-р Б.Брайт нарича плътски християни хората които привидно са християни, исторически погледнато са от християнски произход, така да се каже, но дълбоко в душата си са атеисти по убеждение и живият като такива, макар да са кръстени.
    Няма как да променим нещо, ако не вярваме че е възможно.
    Ето, нещо мое, старо, следизборно:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=267568
  • Да - голяма част от народа е в отбора на гневните. Защото има за какво да бъде гневна. Драмата е, че този гняв се трупа в кратера, а вулканът не изригва. А онези - от другия отбор, който постоянно води в резултата, се възползват от мълчанието на вулкана и го осребряват все повече и повече...

    С поздрав!
  • Така е, Ена. Което ни обогатява духовно, обикновено ни лишава от материално богатство и обратно. Истина - стара като света. Но и неизбежна като него.

    Мерси за вниманието ти! Трогнат съм
  • 1. Така е Миночка! Всичко, което казваш е истина. Отчайваща безизходица и политика - удобен параван за безконтролни кражби - това е БГ-реалността. Но питам се - докога ще мълчим? Ето, аз вече трудно издържам.

    Благодаря ти много за вниманието!

    2. Хванала си баш бика за рогата, Анна! Мерси, че избра тези редове.
    Там е стерео-химико-генетичният код на стиха!

    Успехи във всичко и каквото дойде още отгоре!

    Той: Мисана

    3. Хей, Северина! Ама ти какво правиш? Млада си още да излагаш живота си на рискове. Знаеш ли, че Еварист Галоа - най-великият математик на всички времена и отличен поет, е бил убит чрез дуел, когато е бил само на 21, заради политическите му пристрастия. Стой далеч от политиката! За твое добро те зова.

    Сърдечен поздрав! /последният от С./

    П.С. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0

    Ето и последното стихотворение на Галоа /надявам се да ти хареса/:

    "Вечният кипарис
    ме обгръща:
    по-блед от бледата есен.
    Накланям се към гроба."
  • СМЪРТ НА ДЪРЖАВАТА... е сега вече ме убиха..........
  • Желанието ни е такова,но на практика се получава друго.Както и да гласуваме,машинката на машинациите работи безгрешно от години и скоро няма да се смени механизма.Така си мисля.Даже стигнах до извода,че ако неможе човек да се реализира другаде,се захваща с политика.Това е законния начин да се краде.Болезнено е,но е така!Поздравявам те за хъса и куража ти!
  • 1. Благодаря ти, Елица! За всичко казано си права. Но изборът е опорочен априори, поради факта, че се издигат кандидатури единствено на Недостойни. А когато избираш измежду недостойни, то единственото, с което разполагаш е избор м/у недостоен, по-недостоен /а най-недостоен просто няма, защото от всеки недостоен има по-недостоен/. Такава е пачалната БГ-действителност. Тук думата Недостоен е много слаба, касае за страховити престъпници, нещо като в "Али баба и пещерата на 40-те разбойника".

    2. Благодаря ви за подкрепата: Ваня, Камен и Веселка!

    На всички ви желая здраве и оцеляване в "Ад под небето"!

    Ваш: Мисана
  • Да!!!Това е истината! Поздрави!
  • Оправдан гняв и смела позиция.
    Споделям.
    Но както е казано:"Не е виновен, който яде зелника, а който му го дава"
    Дано следващия път бъдат избрани най-достойните (ако ги има)!
    Поздрави!
  • !!!
Предложения
: ??:??