30 окт. 2016 г., 10:14

Пред родилния дом 

  Поэзия » Другая
384 1 2
На тротоара пред родилния дом
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци.
Сам бях в бледоликото утро.
Пък и тази с гевреците
Май хора не търси, а мутри.
Да купя кашона ѝ целият –
Вероятно това е очаквала.
Сто лева бакшиш да оставя:
Това е пресмятала малката. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??