На тротоара пред родилния дом

Момиче продава гевреци.

Купих един, отхапах и щом

Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“

Огледах се – да, няма човеци.

Сам бях в бледоликото утро.

Пък и тази с гевреците

Май хора не търси, а мутри.

Да купя кашона ѝ целият –

Вероятно това е очаквала.

Сто лева бакшиш да оставя:

Това е пресмятала малката.

Пък и такава дебела –

Не предизвиква бакшиш.

На приказки смела,

А в лицето – сладкиш.

Хруснах геврека, бе още топъл,

И щях да отмина тази жена,

Когато чух нежен упрек и вопъл:

„Хайде, момиче, ела!“

Гласът бе на сестрата,

Дошла от родилния дом.

– По-бързо, изтича водата!

Повдигна я, тя стана със стон.

Дойдоха и други, загрижени –

Лекари, медицински сестри.

Чух да говорят – била изнасилена:

„За аборт девет месеца

                           събира пари“.