Пред родилния дом
На тротоара пред родилния дом
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци.
Сам бях в бледоликото утро.
Пък и тази с гевреците
Май хора не търси, а мутри.
Да купя кашона ѝ целият –
Вероятно това е очаквала.
Сто лева бакшиш да оставя:
Това е пресмятала малката.
Пък и такава дебела –
Не предизвиква бакшиш.
На приказки смела,
А в лицето – сладкиш.
Хруснах геврека, бе още топъл,
И щях да отмина тази жена,
Когато чух нежен упрек и вопъл:
„Хайде, момиче, ела!“
Гласът бе на сестрата,
Дошла от родилния дом.
– По-бързо, изтича водата!
Повдигна я, тя стана със стон.
Дойдоха и други, загрижени –
Лекари, медицински сестри.
Чух да говорят – била изнасилена:
„За аборт девет месеца
събира пари“.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
