Пред страха
Крещяли ли сте някога без глас?
И бягали - без смисъл и посока?
Това отскоро правя аз...
Буксуване ли е, страдание или насока?
И вледеняване усещам,
макар кръвта ми да е буйна и гореща...
Оглеждам се в парчета огледало...
Поемам дъх. И слагам точка. И начало...
Нов кръст намирам, за да се разпъна.
И да не мога пред страха да се огъна...