9 нояб. 2010 г., 20:48

Предадена

778 0 2

Искам от теб да си тръгна,

но на любовта съм пленница...

Искам живот нов да прегърна,

но без теб ще съм клетница...

 

Дадох ти всичко от себе си,

каквото не знаех, че имам дори!

Без свян ти предадох сърцето си,

а ти безмилостно го изгори!

 

Сега кървя - дори без рана

и мразя се, че те обичам!

От себе си съм най-презряна,

че на болка се обричам...

 

 

За теб, предателю!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Оксана- не претендирам да съм голяма поетеса, писането ми е отдушник и прави нещата малко по-леки
  • Много хубаво и истинско!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...