Предадена

Poetry » Love

776 0 2

Искам от теб да си тръгна,

но на любовта съм пленница...

Искам живот нов да прегърна,

но без теб ще съм клетница...

Дадох ти всичко от себе си,

каквото не знаех, че имам дори!

Без свян ти предадох сърцето си,

а ти безмилостно го изгори!

Сега кървя - дори без рана

и мразя се, че те обичам!

От себе си съм най-презряна,

че на болка се обричам...

За теб, предателю!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

brainbug (Росица Желева)

Благодаря, Оксана- не претендирам да съм голяма поетеса, писането ми е отдушник и прави нещата малко по-леки

2010-11-11T17:50:06+02:00
Tochica1 (Оксана Молер)

Много хубаво и истинско!

2010-11-10T09:05:58+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0