4 сент. 2021 г., 22:24

Предадох се

1.4K 0 0

Когато вече си направил/дал 
всичко от себе си..
Време е да се откажеш..

 

Нямаше кой да ти помогне
Явно така е най-добре..
Предадох се..
Нищо няма смисъл..

 

Извикай за мен..
Хайде да крещим заедно..
За последно.
Това е краят.

 

Разкъсах душата си
Раздрах я на безброй парчета.
Те изчезнаха.
Онези другите също.

 

Сега сме само аз и ти.
Гледаме се.
Хладнокръвие.
Край.

 

Протягам се и изтръгвам
студеното ти сърце
хвърлям го на земята
изчезва във бездната
камъкът.

 

Неизвестното го поглъща.
Всички са доволни.
Образът е счупен.
Стъклата се разхвърчават 
на всички страни.

 

Доволен ли си, сега?
Всички вие, доволни ли сте?!
Тишина.
Всичко свърши.

 

Нима това е краят?

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Илиева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...