Аз тъ чакъм ут га
дъ мъ дръпниш -
ей тукъ
в шубракъ.
Хич ням` дъ изкрищя,
устатъ си съма`ш затапя.
М` ти ни удяваш
Ич, мъ ич и биля.
Риутан си не Албански,
ми Казахстански.
Ни съ сдържъм.
Ш`тъ улувя.
Ей тукъ,
в шубракъ,
кът коткъ в чувал ш`тъ нътъпчъ.
Иии, тугаз, либе ле,
душа ти якъ.
Ут гату тъ чакъм
да ти ускубя мустакъ.
Трудну ш` стъпваш нъ дватъ си кракъ.
Два дни и две нощи
шъ тъ цилувъм -
времи нямъм с теб дъ ортувам.
Чи дъ знаш, бобъ ми от три меицъ станъ, въри съ,
уда му наливъх.
Мъ ей гу, пак зъгури съ.
И дън си мислиш
ут мени дъ бягъш.
Щот пак си в чувалъ
и вътри в мазатъ.
Питъй махлатъ
кооолку вият у негу кът теби.
Затуй!
Предай са нъ жиланието ми,
чи съм си грозничкъ.
Дъ н` ти дреми.
© Гергана Все права защищены
с много обич, мила Гери.