19 дек. 2009 г., 19:01

Предателство

2.2K 0 7

Не искам капчица внимание,

макар и да съм просякиня за любов...

Безбожно днес е моето страдание,

отрупано с трагедията на болезнен послеслов...


Не искам "правоверци" повече да слушам...

Лъжите им раняват, като зверове!

Как смеят да ме карат да се вслушам

във техните измамни редове?!


Не искам да живея със сърцето,

което се строши - разбито за пореден път

и дращеше гръмовно по небцето -

копнеещо да лапне моя женски кът...


Не искам и очите пълноводни,

които служат само за отток

на притоците стари, главоломни,

блуждаещи по билото на речния порок...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е!
  • Не искам "правоверци" повече да слушам...
    Лъжите им раняват, като зверове!
    Как смеят да ме карат да се вслушам
    във техните измамни редове?!

    От нас зависи какво ще чуваме, така че не ги слушай!
  • никой не е по-висок от собствената си мярка
  • Много мъдро пищеш за крехката си възраст...
    Поздравления и Весели Празници!!!
  • "Не искам и очите пълноводни,
    които служат само за отток"
    Хареса ми твоето предателство...към себе си!
    Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...