Slaveya (Славка)
116 874
18 дек. 2008 г., 18:01

Предателство 

  Поэзия » Другая
538 0 3
И не веднъж
ми беше
споменавал
за болката,
която имаше
в сърцето...
... но аз, поела
в собственото си
безвремие,
не ти помогнах
с нищо,
даже
със съвет!

И не, че търсех
да се оправдая...

Но ето че
сега
и мен
настигна
тази болка,
обрат
в сърцето ми
се появи.

И мислех си,
защо пък
да не ме изслушаш,
дори да спреш
в моите сълзи?

Но
каменното ми сърце
преди
не позволи
на тази твоя
болка
да се случи...
... приятелството ни
обърнало бе гръб,
а предателството ми
погуби ме...
и останах аз
сама
с обвинението, че
не струвам...

Но минаха години,
в които
не живеех,
а
каменното ми сърце
бе скрило се
в пропастта
и аз
отново
те потърсих...
... за спасение
на моята душа!

И въпреки че
беше
в огорчение,
ти
се пречупи
и
дойде
при мен...
... изправи се
пред недоверието
и позволи ми
да поправя
нелепата си
грешка,
отнела ми
живота
занапред!

© Славка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Танче! Вярвам!
    Усмивки!
  • Тъжно докосваш - но вярвай в слънцето!Може би има защо!Поздрави!
  • Здарвей, Жаравче, радвам се че намина
    Пея със сълзички, дошли от небето, но утре няма да вали и зная, че слънцето ще се усмихне( къде ли, ще ходи иначе)?!
    Благодаря ти, приятелко!
Предложения
: ??:??