Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
24 авг. 2019 г., 09:42  

Предчувствие 

  Поэзия » Другая
635 8 11

Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.

 

И в угарта на земната ми нива,
мечтите ми ще спят до пролетта,
че циганското лято си отива,
събират се копнежи, на ята.

 

И всяко ято носи на крилата,
от моите стремежи по перце.
Съшито с тънка есенна позлата
и бръчица, от моето лице.

 

Събират парцаливите катуни,
чергарите. Конете вдигат прах.
И сянка мразовита помежду ни,
навява сняг, от самота и страх.

 

Когато пролет плисне дни зелени,
от всяка дума ще изникне цвят.
С перца в далечен полет закалени,
крилата ми отново ще летят.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гош, Иржи, благодаря ви!
  • Зрънца,перца,бръчици....токова нежно звучи,Наде,създава и у нас предчувствие и тъга за свършващото лято и за надеждата,че после ще дойде пролет !Чудесна ,както винаги!
  • Веси, благодаря ти!
  • Силни аплодисменти и от мен, Наденце! Прекрасно както винаги!
  • Нежност моя!
  • Чудесно е твоето предчувствие, любима...
  • Марийче, Гавраил, Стойчо, Юри, Мите, Красе, благодаря ви! От сърце!
  • Готвещите се за път чергари са най-доброто напомняне, че в края на август изкушаващото сетивата лято приготвя багажа си, за да си отиде и да отстъпи място на есента. Чудесна творба! Поздравления!
  • С болка към отминаващото и надежда към бъдното!
  • Дано предчувствието ти се сбъдне.Че синоптиците вещаят много люта зима,а след нея може нищо да не поникне.Усмивка!
  • Пак си неотразима и си писала с любов и отговорност към думите, които са се научили да ти служат и да ти се подчиняват, Наде! Браво!
Предложения
: ??:??