Предчувствие
Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива,
мечтите ми ще спят до пролетта,
че циганското лято си отива,
събират се копнежи, на ята.
И всяко ято носи на крилата,
от моите стремежи по перце.
Съшито с тънка есенна позлата
и бръчица, от моето лице.
Събират парцаливите катуни,
чергарите. Конете вдигат прах.
И сянка мразовита помежду ни,
навява сняг, от самота и страх.
Когато пролет плисне дни зелени,
от всяка дума ще изникне цвят.
С перца в далечен полет закалени,
крилата ми отново ще летят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
