Преди утрешния ден,
преди да си дошла при мен
и преди да си си тръгнала.
Толкова много неща
се случват преди сутринта
Преди е думичка, която
представя ни бъдещето – слято
със сега, в един часа през нощта.
Преди ей тъй да ни се случи,
стихотворението да ни се получи
преди това си там нещо,
се втурне в стаята
влязло отвън, като летен сън;
да се качи на масата
и промъкне между нас с нея,
с чашите с червено вино.
И да ми обърне лицето към нея.
В онзи час когато аз забравям за сутринта, за нас.
Дали ще мога преди това точно и честно
да разбера много неща, ей тъй лесно
и всички тези неща даже да опиша
или пак ще се двоумя без да е ясно
какво да направя и кой път да избера?
Но как да опиша как се случва онова,
преди то да се е случило?
Как да напиша за него, когато
съм още в сега и е нощ, и е лято,
и отвън е много горещо,
и това някакво странно нещо,
което уж трябва да дойде после,
което се опитах да опиша просто,
идва преди милсите ми да са се оформили?
Преди да съм решил кой път да поема,
то идва почти сега, а не после, по-късно.
Сутринта ще е бледо-розова,
небето сиво и мръсно,
покрито със кълбести облаци,
когато аз ще се събудя и разбера,
че нещо се е случило.
Като поглед напред, откровение за мен
още отсега съжалявам за утрешния ден и този миг... дали?
Дали е възможно да съжаляваш, за действията си
и да ги вършиш с такова устремление в един и същи миг?
Едва ли. Нещото дойде и аз разбрах...
“Преди” е дума, която се използа сега,
но жалко, има смисъл все се за минали неща.