2 мая 2007 г., 16:19

Преди да съм останала в сърцето ти

670 0 9
Изтрий ме от очите си!
Като сълза неспусната, недоживяла!
Писмата ми туптежни недописани,
недей чети! За да остана цяла!
Знам, мога да съм  твоя!
Без да ме желаеш, да се вмъкна
в сърцето ти. Да се престоря
на жадуван спомен. И да бръкна
в душата ти нахално!
Докрай да те преследвам като сянка!
Но ще е толкова банално!
А ти ще си обречен! Аз пък жалка!
Способна съм да се превъртам
като последния невидим кадър,
пред всяко щастие да те препъвам
и всяка обич да открадна!
Оставям те! Не искам да си мой!
Не искам да ме помниш. Да ме искаш!
И не желая от сълзи порои!
Не ща дори единствена въздишка!
Изтрий ме от очите си!
Веднага!
Преди да съм опарила лицето ти!
И после бягай, бързо бягай!
Преди да съм останала в сърцето ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...