Преди да заспиш
Макар, че времето ни раздели,
захвърли те далеч от мен,
Всяка сутрин точно в шест
когато зимата е още нощ,
а лятото усмихнат ден,
от малък диск нежно звучи
глас, до болка познат и любим,
но не мелодия с любовни искри
или тихичка, приспивна песен.
Твоя глас плахо ми шепти:
-Ставай мила...време е…
Трябва да се живее…
...Не е лесно...
Настъпват празнични дни ,
със светещи Коледни звезди.
Сега е и най-дългата нощ,
в камината догарят искри,
а вън земята сняг е покрил.
Заспивам с красива мечта…
Да стане чудо и рано сутринта
дори и да е още шест,
да ми докоснеш косите с ръце
и от диска познатия глас
нежно и тихо да ми промълви:
- Не ставай мила...празник е…
Обичам те!..
...Поспи…!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Деличева Все права защищены
