преди две години бях убита  

от образи преследвана

използвана

наивна 

излезнала от гроба 

смирена

и ранима 

живееща със нож в гърдите 

и плашейки децата

в тъмните ъгли се криех  

духът ми дълго бе бездомен

в търсене на своята сянка

из града витаеше свободен

и мислех че там ще се забравя

но тогава се събудих  

преди месец ме убиха 

този път душена

незапомнена

но по-студена 

макар докрая честна

уплашена

но смела 

и навсякъде по мен кървя

ужасно

тишината насред гроба ми гърмя

бясно

часовникът стрелките си въртя

и болката край погледа ми профуча

мислех си 

че ще остана под пръстта

но легнах

едва за месец - два 

и тогава се събудих

два живота минаха в мъгла

и всеки път ме убиваха по пътя

но не знам дали достатъчна ще е кръвта

за трети път да се събудя