Jan 16, 2021, 11:55 AM

Преди две години бях убита

750 0 1

преди две години бях убита  

 

от образи преследвана

използвана

наивна 

 

излезнала от гроба 

смирена

и ранима 

 

живееща със нож в гърдите 

и плашейки децата

в тъмните ъгли се криех  

 

духът ми дълго бе бездомен

в търсене на своята сянка

из града витаеше свободен

и мислех че там ще се забравя

 

но тогава се събудих  

 

преди месец ме убиха 

 

този път душена

незапомнена

но по-студена 

 

макар докрая честна

уплашена

но смела 

 

и навсякъде по мен кървя

ужасно

тишината насред гроба ми гърмя

бясно

часовникът стрелките си въртя

и болката край погледа ми профуча

 

мислех си 

че ще остана под пръстта

но легнах

едва за месец - два 

 

и тогава се събудих

 

два живота минаха в мъгла

и всеки път ме убиваха по пътя

но не знам дали достатъчна ще е кръвта

за трети път да се събудя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...