преди две години бях убита
от образи преследвана
използвана
наивна
излезнала от гроба
смирена
и ранима
живееща със нож в гърдите
и плашейки децата
в тъмните ъгли се криех
духът ми дълго бе бездомен
в търсене на своята сянка
из града витаеше свободен
и мислех че там ще се забравя
но тогава се събудих
преди месец ме убиха
този път душена
незапомнена
но по-студена
макар докрая честна
уплашена
но смела
и навсякъде по мен кървя
ужасно
тишината насред гроба ми гърмя
бясно
часовникът стрелките си въртя
и болката край погледа ми профуча
мислех си
че ще остана под пръстта
но легнах
едва за месец - два
и тогава се събудих
два живота минаха в мъгла
и всеки път ме убиваха по пътя
но не знам дали достатъчна ще е кръвта
за трети път да се събудя
© Виктория Георгиева Всички права запазени