Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута
и търси сред тях изпокрити щурчета,
че свикнал е той с песента им приспивна,
която го гали и с нежност го кротва.
Тогава сънува овалното рамо
на билото, дето денят му катери,
гнездата на влюбено сгушени птици,
зелени корони и бликащо слънце. ...