30 дек. 2007 г., 10:02

Преди - Сега

1.3K 0 10

Сега е друго... вече знаем!
Че няма нищо вечно на света.
Мълчим студени, траем,
погубени от гордостта.

 

Преди бе времето, в което
обичахме и вярвахме в това,
че чувствата ще бъдат вечни,
че няма да си тръгне любовта.

 

Сега сме други... безразлични,
прозряли истина една,
лицата са ни вече по-красиви,
ала всъщност нямаме душа.

 

Преди се радвахме на всичко,
на утрото, на залеза и на дъжда.
Препускахме на воля като птички,
заедно откривахме света...

 

Сега е друго... вече знаем!
Любовта не е една.
Погубиха ни мъките печални,
обгърна ни безчувствена тъма.

 

Преди... тогава бяхме малки...
наивни, влюбени деца.
Сега сме вече толкоз жалки,
че ровим се за огън в пепелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...