30 дек. 2007 г., 10:02

Преди - Сега

1.3K 0 10

Сега е друго... вече знаем!
Че няма нищо вечно на света.
Мълчим студени, траем,
погубени от гордостта.

 

Преди бе времето, в което
обичахме и вярвахме в това,
че чувствата ще бъдат вечни,
че няма да си тръгне любовта.

 

Сега сме други... безразлични,
прозряли истина една,
лицата са ни вече по-красиви,
ала всъщност нямаме душа.

 

Преди се радвахме на всичко,
на утрото, на залеза и на дъжда.
Препускахме на воля като птички,
заедно откривахме света...

 

Сега е друго... вече знаем!
Любовта не е една.
Погубиха ни мъките печални,
обгърна ни безчувствена тъма.

 

Преди... тогава бяхме малки...
наивни, влюбени деца.
Сега сме вече толкоз жалки,
че ровим се за огън в пепелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...