Сега е друго... вече знаем!
Че няма нищо вечно на света.
Мълчим студени, траем,
погубени от гордостта.
Преди бе времето, в което
обичахме и вярвахме в това,
че чувствата ще бъдат вечни,
че няма да си тръгне любовта.
Сега сме други... безразлични,
прозряли истина една,
лицата са ни вече по-красиви,
ала всъщност нямаме душа.
Преди се радвахме на всичко,
на утрото, на залеза и на дъжда.
Препускахме на воля като птички,
заедно откривахме света...
Сега е друго... вече знаем!
Любовта не е една.
Погубиха ни мъките печални,
обгърна ни безчувствена тъма.
Преди... тогава бяхме малки...
наивни, влюбени деца.
Сега сме вече толкоз жалки,
че ровим се за огън в пепелта.
© Милица Всички права запазени