30.12.2007 г., 10:02

Преди - Сега

1.3K 0 10

Сега е друго... вече знаем!
Че няма нищо вечно на света.
Мълчим студени, траем,
погубени от гордостта.

 

Преди бе времето, в което
обичахме и вярвахме в това,
че чувствата ще бъдат вечни,
че няма да си тръгне любовта.

 

Сега сме други... безразлични,
прозряли истина една,
лицата са ни вече по-красиви,
ала всъщност нямаме душа.

 

Преди се радвахме на всичко,
на утрото, на залеза и на дъжда.
Препускахме на воля като птички,
заедно откривахме света...

 

Сега е друго... вече знаем!
Любовта не е една.
Погубиха ни мъките печални,
обгърна ни безчувствена тъма.

 

Преди... тогава бяхме малки...
наивни, влюбени деца.
Сега сме вече толкоз жалки,
че ровим се за огън в пепелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...