Преди употреба прочете листовката,

не че е толкова вредно да пушиш трева,

но може би добре е да знаете,

че честото палене

          (без пристрастяване)

ескалира

     в калории

           и в някакви форми

(такива нищожни)

на „затъпяване“.

Не казвам, че е това е така –

в нета се пишат различни неща.

Включая и никотина, и кофеина,

и абсента, и Е-тата,

и други такива едни вещества

далеч не така забранени,

         (напротив вклинени)

имат онази фриволност

да акумулират в кръвта.

Както впрочем и хората.

Ще кажете, за тези – последните?!

За тях няма листовки за упореба,

ни противопоказания.

Напротив. Грешите.

В няколко реда.

     В профили, в статуси.

          В степени.

В очи без погледи

          и думи без тонове

Оголени.

Те чакат да бъдат приемани.

          (те чакат да бъдат намерени)

Ала понякога дрогата в хората,

е в пъти от тази,

предлагана в ложата.

И ние я взимаме.

Перорално. Венозно.

Докато не се пристрастим.

До абстиненция. Неотложно.

И в пословичен декаданс,

развиваме толеранс.

Към тях,

     към никотина,

          към абсента.

И към себе си…

***

И в порочната циркулация

на евтина спекулация

с нискокачествена арабика

и нерафиниран тютюн.

Най-страшният трафикант

е твоето Време.

         (впрочем знаеш го)

Не в Рококо на Льо Брюн -

в неврастения ще изтече.

Не чуеш ли секундарника

на твоето ТУК и СЕГА.

         (блуждаеш го)

Тик-така.

- „Никой не танцува с грозни жени“.

И само глупака

стои и пресмята

          (в уюта на своите лимеси)

отстъпката от онези недели.

Неизживени. И от дрогата.

Тази-насипната. С примеси.

***

Твоето ТУК и СЕГА не чака

да прочетеш листовката.

Не пречи да пробваш.

Само не прекалявай

       (много хубаво не е на добре)

със симулантите,

с имплантите

       (особено с поезията)

И с хората.

Едната онази-умората

       (личи в на чувствата лезията)

в спазми и тремори,

е от онези-от хората

     във флакони

           с бандерол

                 и в бемол.

Търсете от тези БЕЗ предписания:

     в ешелони

          на ешафоди

                 умират

                      в диез.

Тези-последните май вече ги няма.

      Наемници.

          В душата с мерници.

                Със змийски куршуми

                от упор

          без укор

        се целят

в гръб.

„Този път

не уцелихте“.

Глупакът се извърна в анфас. И отскочи.

Свети Петър в този момент събираше таксата за Рая

и неволно отгоре изпусна монета.

Глупакът приклекна да я вземе.

       И се засмя.

Сърцето му нервно подскочи.

       И спря.

„Какъв идиот" - рече си Господ.

       И го прибра.

После хвърли към земята комета

земята да освети.

В упокой.

После сам реши да хвърли монета.

Твоят престой.

Твоето ТУК и СЕГА.

Може да свърши. Така.

Както по-горе. За миг или два.

Когато угасва звезда –

Само глупакът би гледал

надолу.

***

Забравете всичко до тук.

Изхвърлете листовката.

Животът е кратък да живеем в трактовката.

Тази - не нашата.

В схема на Понций уловката

е да не бъдеш отдолу.

В сетивна депривация

и хронична стагнация.

В глобална зависимост -

след кратката еуфория

           (между ажитацията и вегетацията)

анхедонията персистира.

          И в цялата информираност,

и в цялата хрисимост.

Избирам да не чета методически указания.

Свалила отдавна съм тогата

на чуждата сигурност.

Без излияния

         и без покаяния.

Избирам да смъркам от дрогата

На моето ТУК и СЕГА.