Отровиха дори реката -
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда,
а рибите избират клуп копринен
или гердан от гръсти -
да бъдат лъскави, притихнали в подмолите.
Сезонът на мъгли и рядка кал
ни прикова. Природна аномалия
или неистов глад за власт,
забъркан като хляб от мнимите спасители. ...