Отровиха дори реката -
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда,
а рибите избират клуп копринен
или гердан от гръсти -
да бъдат лъскави, притихнали в подмолите.
Сезонът на мъгли и рядка кал
ни прикова. Природна аномалия
или неистов глад за власт,
забъркан като хляб от мнимите спасители. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up