Feb 9, 2021, 10:47 AM

Предизборно

  Poetry » Civic
730 0 0

 

Отровиха дори реката -

прегръдката й ласкаволенива

успива в летаргичен сън.

Течението влачи и тела за никъде.

Вибрират струните от жажда,

а рибите избират клуп копринен

или гердан от гръсти -

да бъдат лъскави, притихнали в подмолите.

Сезонът на мъгли и рядка кал

ни прикова. Природна аномалия

или неистов глад за власт,

забъркан като хляб от мнимите спасители.

Кога най-после ще се свърши?

Къде е оня дух? Какво се случва?

Кой води списъка на алхимиците?

Как да открием извор в горите тилилейски

без легенди преди съмване?

Микстурите са пивки от жаждата неистова.

Да ги приемем ли отново за света вода,

до днеска ненапита, но потребна

за всички живи същества.

Звучат, примамват гласове фалцетно,

интимно-достоверни в мрака.

До кога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...