Feb 9, 2021, 10:47 AM

Предизборно

  Poetry » Civic
738 0 0

 

Отровиха дори реката -

прегръдката й ласкаволенива

успива в летаргичен сън.

Течението влачи и тела за никъде.

Вибрират струните от жажда,

а рибите избират клуп копринен

или гердан от гръсти -

да бъдат лъскави, притихнали в подмолите.

Сезонът на мъгли и рядка кал

ни прикова. Природна аномалия

или неистов глад за власт,

забъркан като хляб от мнимите спасители.

Кога най-после ще се свърши?

Къде е оня дух? Какво се случва?

Кой води списъка на алхимиците?

Как да открием извор в горите тилилейски

без легенди преди съмване?

Микстурите са пивки от жаждата неистова.

Да ги приемем ли отново за света вода,

до днеска ненапита, но потребна

за всички живи същества.

Звучат, примамват гласове фалцетно,

интимно-достоверни в мрака.

До кога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...