Предизвикано

1 мар. 2006 г., 11:18

Поэзия

647 0 2

Предизвикано

Забрани ми да мисля за теб
и тогава ще те изстрадам
в най-мастилените куплети.
В тайникът на душата си
зад решетки ще те затворя
в тнишина глуха от викане.
Само с един прозорец -
да броиш нощем звездите.
Само със шепа птици -
да е истинско чудото,
че ме има в зениците ти.
Забрани ми да те сънувам...

Венцислава Симеонова

Предизвикано

Свързани произведения

Комментарии

Предложения