17 дек. 2014 г., 21:23

Предколедно

882 0 8

Елхата

е на мястото си,

цялата  е  облечена

в красота,  предвещава

сбъдването на дългоочаквани

Коледни чудеса. Звезди са вплетени

в клоните ù - вселена, изпълнена  с мечти.

Правят стаята неземна-небе от сини и пурпурни

светлини. Ухания на на портокал и канела създават

илюзии за снежни дни и вечери уютни  с горещ  шоколад

и топли одеала с изрисувани луни по тях. Всичко е на мястото си.

Само аз не съм, далеч съм от дома, семейството и приятелите си обични.

Аз съм ледената кралица, построила дворец от сълзи, превърнати в снежинки и студена  тишина. Там , сама, невярваща в приказки и в чудеса,  загубила се в себе си,

съзерцавайки коледната празничност, удавила света, пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си-ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала  изплакана тъга, а за своите близки, даже и  на всички хора пръснати по света. Обичта понякога струи от привидно най -

студената душа. А на себе

си си пожелавам да започна

малко повече да вярвам в чудеса.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • „...пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си - ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала изплакана тъга...“ И това е много красиво, страхливо, но красиво... Текст със смисъл.
  • Браво!
  • Носталгия и елхови клонки !
  • Никак не се впечатлявам от елхички, но ме впечатли с едно единствено изречение, от което струи поезия. Това е ОКОТО на текста ти, като ОКОТО от една знаменита картина на Пикасо, затрупано с хаотично нахвърляни кубове и трупове на елхички, но за щастие оцеляло под тежестта им:

    "Обичта понякога струи от привидно най-студената душа."

    За този ред ти поставям 6.

    П.С. Дали си на 19 или на 91 няма никакво значение. Андрей Сахаров на 19 години създаде литиевата водородна бомба /защото беше гений/ и по нареждане на Сталин бе произведен академик на същата възраст. Еварист Галоа - най-великият математик на всички времена, на 19 годишна възраст депозира във Френската академия на науките епохалния си труд, свързан с Теория на групите, а две години по-късно бива убит на дуел /умира ден по-късно от огнестрелната рана в стомаха си/.
  • ухае на тъга, но пък между коледните светлинки се прокрадва мъничка надежда и ведрина

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...