Dec 17, 2014, 9:23 PM

Предколедно

  Poetry » Other
877 0 8

Елхата

е на мястото си,

цялата  е  облечена

в красота,  предвещава

сбъдването на дългоочаквани

Коледни чудеса. Звезди са вплетени

в клоните ù - вселена, изпълнена  с мечти.

Правят стаята неземна-небе от сини и пурпурни

светлини. Ухания на на портокал и канела създават

илюзии за снежни дни и вечери уютни  с горещ  шоколад

и топли одеала с изрисувани луни по тях. Всичко е на мястото си.

Само аз не съм, далеч съм от дома, семейството и приятелите си обични.

Аз съм ледената кралица, построила дворец от сълзи, превърнати в снежинки и студена  тишина. Там , сама, невярваща в приказки и в чудеса,  загубила се в себе си,

съзерцавайки коледната празничност, удавила света, пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си-ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала  изплакана тъга, а за своите близки, даже и  на всички хора пръснати по света. Обичта понякога струи от привидно най -

студената душа. А на себе

си си пожелавам да започна

малко повече да вярвам в чудеса.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Comments

Comments

  • „...пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си - ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала изплакана тъга...“ И това е много красиво, страхливо, но красиво... Текст със смисъл.
  • Браво!
  • Носталгия и елхови клонки !
  • Никак не се впечатлявам от елхички, но ме впечатли с едно единствено изречение, от което струи поезия. Това е ОКОТО на текста ти, като ОКОТО от една знаменита картина на Пикасо, затрупано с хаотично нахвърляни кубове и трупове на елхички, но за щастие оцеляло под тежестта им:

    "Обичта понякога струи от привидно най-студената душа."

    За този ред ти поставям 6.

    П.С. Дали си на 19 или на 91 няма никакво значение. Андрей Сахаров на 19 години създаде литиевата водородна бомба /защото беше гений/ и по нареждане на Сталин бе произведен академик на същата възраст. Еварист Галоа - най-великият математик на всички времена, на 19 годишна възраст депозира във Френската академия на науките епохалния си труд, свързан с Теория на групите, а две години по-късно бива убит на дуел /умира ден по-късно от огнестрелната рана в стомаха си/.
  • ухае на тъга, но пък между коледните светлинки се прокрадва мъничка надежда и ведрина

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...