17.12.2014 г., 21:23

Предколедно

878 0 8

Елхата

е на мястото си,

цялата  е  облечена

в красота,  предвещава

сбъдването на дългоочаквани

Коледни чудеса. Звезди са вплетени

в клоните ù - вселена, изпълнена  с мечти.

Правят стаята неземна-небе от сини и пурпурни

светлини. Ухания на на портокал и канела създават

илюзии за снежни дни и вечери уютни  с горещ  шоколад

и топли одеала с изрисувани луни по тях. Всичко е на мястото си.

Само аз не съм, далеч съм от дома, семейството и приятелите си обични.

Аз съм ледената кралица, построила дворец от сълзи, превърнати в снежинки и студена  тишина. Там , сама, невярваща в приказки и в чудеса,  загубила се в себе си,

съзерцавайки коледната празничност, удавила света, пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си-ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала  изплакана тъга, а за своите близки, даже и  на всички хора пръснати по света. Обичта понякога струи от привидно най -

студената душа. А на себе

си си пожелавам да започна

малко повече да вярвам в чудеса.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „...пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си - ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала изплакана тъга...“ И това е много красиво, страхливо, но красиво... Текст със смисъл.
  • Браво!
  • Носталгия и елхови клонки !
  • Никак не се впечатлявам от елхички, но ме впечатли с едно единствено изречение, от което струи поезия. Това е ОКОТО на текста ти, като ОКОТО от една знаменита картина на Пикасо, затрупано с хаотично нахвърляни кубове и трупове на елхички, но за щастие оцеляло под тежестта им:

    "Обичта понякога струи от привидно най-студената душа."

    За този ред ти поставям 6.

    П.С. Дали си на 19 или на 91 няма никакво значение. Андрей Сахаров на 19 години създаде литиевата водородна бомба /защото беше гений/ и по нареждане на Сталин бе произведен академик на същата възраст. Еварист Галоа - най-великият математик на всички времена, на 19 годишна възраст депозира във Френската академия на науките епохалния си труд, свързан с Теория на групите, а две години по-късно бива убит на дуел /умира ден по-късно от огнестрелната рана в стомаха си/.
  • ухае на тъга, но пък между коледните светлинки се прокрадва мъничка надежда и ведрина

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...