27 авг. 2007 г., 10:47

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

768 0 10
Небето се разля задето вчера
довиждане си взеха Откровенци...
Раздели то не можеше да гледа
затуй изля печалните си менци.

А спомените дълго ще ги парят
ще се превръщат те в достойни музи.
Е Админ! Ти си господарят!
Нали сме само свои? Не сме чужди...

Кажи кога отново ще се срещнем?
Кога ще си усетим свободата
и изгрева отново ще посрещнем?
В Силистра нека да е - до реката...

Тя също дава сила и зарежда.
Почувствал съм внушението нейно.
За речна среща имам аз надежда
и предложението ми, дано е чудодейно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Вальо, носталгично ми е вече! Нямаш грижа да бъде и в Силистра. Явно не ти се идва чак до София.
  • Браво, Вальо! Обичам Ви, обожавам Ви и надявам се ще ми простите, че не можах да доплувам! Закотвила се бях на Северния Бургаски плаж и не само там! Като така си нагласям отпуска - хак ми е! Важното е, че валят прекраснosти, снимки, особено на Демир, Лунна сянка четох! Посрещането на Феникс!
    Samo Botev 1912!V podkrepa na mariniki!
  • Еееех,вече ми е носталгично...,хайде, където и да е тръгвам
    Вальо,радвам се, че се запознахме и благодаря за настроението,което създаваш.
  • Послушай Анета, да е по кайсиево време И мястото знаеш кое е, нали Поздрави и от мен!!!
  • Ей, Вальо - страхотно предложение има в новото ти стихотворение - и аз чакам следващата ни среща с нетърпение! Ей я къде е Силистра! Там сме! От мен - много усмивки и вдъхновение!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...