27.08.2007 г., 10:47

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

770 0 10
Небето се разля задето вчера
довиждане си взеха Откровенци...
Раздели то не можеше да гледа
затуй изля печалните си менци.

А спомените дълго ще ги парят
ще се превръщат те в достойни музи.
Е Админ! Ти си господарят!
Нали сме само свои? Не сме чужди...

Кажи кога отново ще се срещнем?
Кога ще си усетим свободата
и изгрева отново ще посрещнем?
В Силистра нека да е - до реката...

Тя също дава сила и зарежда.
Почувствал съм внушението нейно.
За речна среща имам аз надежда
и предложението ми, дано е чудодейно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Вальо, носталгично ми е вече! Нямаш грижа да бъде и в Силистра. Явно не ти се идва чак до София.
  • Браво, Вальо! Обичам Ви, обожавам Ви и надявам се ще ми простите, че не можах да доплувам! Закотвила се бях на Северния Бургаски плаж и не само там! Като така си нагласям отпуска - хак ми е! Важното е, че валят прекраснosти, снимки, особено на Демир, Лунна сянка четох! Посрещането на Феникс!
    Samo Botev 1912!V podkrepa na mariniki!
  • Еееех,вече ми е носталгично...,хайде, където и да е тръгвам
    Вальо,радвам се, че се запознахме и благодаря за настроението,което създаваш.
  • Послушай Анета, да е по кайсиево време И мястото знаеш кое е, нали Поздрави и от мен!!!
  • Ей, Вальо - страхотно предложение има в новото ти стихотворение - и аз чакам следващата ни среща с нетърпение! Ей я къде е Силистра! Там сме! От мен - много усмивки и вдъхновение!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...