10 февр. 2019 г., 16:58

Предначертаност 

  Поэзия
695 3 6

Душата - проядена от рани,

отекват най-злокобните камбани,

всяка песен недопята

белязала със кръв следата,

пресъхнали, изплакани очите,

забравили сълзите.

 

А някъде, в най-тъмната страна

все още тлее мъничка звезда,

крепи и осветява с иглен лъч-стрела,

раздираната в горести душа

в тъмата на живота

към неизбежната Голгота!

© Ссссс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ангелче!
  • Благодаря ви!
    макар да не я искам тая Голгота, пък и неизвестност вече не съм сигурна, че ми е интересно, искам само кротко и спокойно като змия всичко да си върша като лежа
  • !!!
  • Винаги има една звездичка, която ни води... Поздрави!
  • След Голгота идва възкресението
  • Станислава,предначертаността винаги ни води към Голгота.Животът винаги ни предизвиква с неизвестност за да бъде по-интересен.
Предложения
: ??:??