Feb 10, 2019, 4:58 PM

Предначертаност

  Poetry
1.1K 3 6

Душата - проядена от рани,

отекват най-злокобните камбани,

всяка песен недопята

белязала със кръв следата,

пресъхнали, изплакани очите,

забравили сълзите.

 

А някъде, в най-тъмната страна

все още тлее мъничка звезда,

крепи и осветява с иглен лъч-стрела,

раздираната в горести душа

в тъмата на живота

към неизбежната Голгота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ссссс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ангелче!
  • Благодаря ви!
    макар да не я искам тая Голгота, пък и неизвестност вече не съм сигурна, че ми е интересно, искам само кротко и спокойно като змия всичко да си върша като лежа
  • !!!
  • Винаги има една звездичка, която ни води... Поздрави!
  • След Голгота идва възкресението

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...