22 янв. 2009 г., 14:19

Предпоследен час

1.2K 0 27
Съм ;)>>>

Не те попитах колко ще ми струва?
Отдадох ти се просто... и приех.
Подарък ли? Нима!? Защо рискува?
Дали от мен не би те хванал страх?

Дарявам ти се. Ето ме. Вземи ме.
Целувай бавно. Дълго да боли.
Защо трепериш? Гледай ме в очите.
Ръцете ти са празни... отпреди.

Докосвай ме сега и нека вия.
И нека в този предпоследен час
да ме изгаря твоята стихия.
В последния, след теб -
                                  ще стана мраз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...