Jan 22, 2009, 2:19 PM

Предпоследен час

  Poetry » Love
1.2K 0 27
Съм ;)>>>

Не те попитах колко ще ми струва?
Отдадох ти се просто... и приех.
Подарък ли? Нима!? Защо рискува?
Дали от мен не би те хванал страх?

Дарявам ти се. Ето ме. Вземи ме.
Целувай бавно. Дълго да боли.
Защо трепериш? Гледай ме в очите.
Ръцете ти са празни... отпреди.

Докосвай ме сега и нека вия.
И нека в този предпоследен час
да ме изгаря твоята стихия.
В последния, след теб -
                                  ще стана мраз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...