Предпоследен час
Съм ;)>>>
Не те попитах колко ще ми струва?
Отдадох ти се просто... и приех.
Подарък ли? Нима!? Защо рискува?
Дали от мен не би те хванал страх?
Дарявам ти се. Ето ме. Вземи ме.
Целувай бавно. Дълго да боли.
Защо трепериш? Гледай ме в очите.
Ръцете ти са празни... отпреди.
Докосвай ме сега и нека вия.
И нека в този предпоследен час
да ме изгаря твоята стихия.
В последния, след теб -
ще стана мраз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
