Ще вали навярно дъжд, 

той ( Бог) знае - аз обичам дъжда.

Ще е мрачно, улиците – празни, 

той знае, аз обичам стражари да останат " Лудите като мен",

влюбени в... падащата вода.

Ще е есен, може би късен октомври.

На прозореца капките стичащи се ще гледам 

замечтано, замечтан за свобода, но те точно.

Може и от време на време да гърми и да 

проблясва небето, същото селение да се раздира 

от светкавици

- защо не !?

А дъжда, който ще вали, ще се сипе като за последно.

От ъгъла ще звучи той - Шопен и " Мелодия на есента"

Ще усетя тежест в гръдния кош - 

пак е от теб, пак защото ми липсваш.

Ще си помисля, но не! 

Тогава ще разбера, че на прозореца

почуква не дъжда, а така чаканата Смърт!