Предсмъртно
Ако утре бъде ден, ала ме няма, ще страдаш ли за мен?
Ако видиш залеза красив, ще си спомниш ли за мен?
Навярно не ще бъдеш с друга, която ще обичаш,
а аз ще гния във пръстта .
Паметник над мене ще стърчи и мойто име на него ще стои,
със букви, написани от кървавото ми сърце!
Не ще да видя звездите повече над мен,
красивото отне ми, открадна любовта, животът пъстър сега е сив и пожелавам си смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Цолова Все права защищены
