8 февр. 2011 г., 23:13

Представа

823 0 0

Пролука

сред едно съвършено

съвършенство.

Моята представа,

която може да изчезне

в мъглата

като тъжен силует.

Но аз я запечатах в ума,

ще я завъртам

още малко

като стара лента

без качество,

но твърде ценна.

 

      *   *   *

Стъпки по килима

от изсъхнали листа

отмерват времето.

Часовникът тиктака,

изостава,

стар е.

Не му обръщам внимание.

Той е просто спомен,

който даже не е мой.

Аз обичам да слушам

чужди спомени

и после ги разказвам

по-красиво

и те живеят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...