8 февр. 2011 г., 23:13

Представа

826 0 0

Пролука

сред едно съвършено

съвършенство.

Моята представа,

която може да изчезне

в мъглата

като тъжен силует.

Но аз я запечатах в ума,

ще я завъртам

още малко

като стара лента

без качество,

но твърде ценна.

 

      *   *   *

Стъпки по килима

от изсъхнали листа

отмерват времето.

Часовникът тиктака,

изостава,

стар е.

Не му обръщам внимание.

Той е просто спомен,

който даже не е мой.

Аз обичам да слушам

чужди спомени

и после ги разказвам

по-красиво

и те живеят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...