Представа

Пролука

сред едно съвършено

съвършенство.

Моята представа,

която може да изчезне

в мъглата

като тъжен силует.

Но аз я запечатах в ума,

ще я завъртам

още малко

като стара лента

без качество,

но твърде ценна.

      *   *   *

Стъпки по килима

от изсъхнали листа

отмерват времето.

Часовникът тиктака,

изостава,

стар е.

Не му обръщам внимание.

Той е просто спомен,

който даже не е мой.

Аз обичам да слушам

чужди спомени

и после ги разказвам

по-красиво

и те живеят.