8.02.2011 г., 23:13

Представа

819 0 0

Пролука

сред едно съвършено

съвършенство.

Моята представа,

която може да изчезне

в мъглата

като тъжен силует.

Но аз я запечатах в ума,

ще я завъртам

още малко

като стара лента

без качество,

но твърде ценна.

 

      *   *   *

Стъпки по килима

от изсъхнали листа

отмерват времето.

Часовникът тиктака,

изостава,

стар е.

Не му обръщам внимание.

Той е просто спомен,

който даже не е мой.

Аз обичам да слушам

чужди спомени

и после ги разказвам

по-красиво

и те живеят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...