Предупредително писмо
Боже, колко много учи ни живота
всичко голяма философия било.
Мислим,че вървиме в правилна посока,
а оказва се,друго писано е то.
И мислим,че всичко някак знаем,
остоумковци извъдихме се до един.
Грешките... не умеем да признаем,
всеки винаги се има,за непобедим.
А животът,другата страна ни той показва..
разтърсва, свличайки ни всеки до основи.
Тихичко! Безмълвно! Жигосващо наказва...
без да пита: Дали сме за това готови?
Изпраща животът предупредително писмо,
което ние недорасли сме да разчетем.
За нас е странно нечетливо, но четмо,
което много късно, всичко ще го разберем.
Разбирам накрая, какво това било–
урок и крачка, към израстване„човешки„..
Излизам от блатото, ново същество
и обличам мъдростта си, в златни дрешки!
Илиана Маринкова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиана Маринкова Все права защищены
