29 янв. 2021 г., 22:19  

Частен преглед

1.5K 5 16

– Здравейте, Господине! Как сте днес?

– О, нещо кашлям! Май че е Корона.

    Освен това ухапа ме и пес...

– А, лошо! Лошо! Дайте ми два бона

   и ще ви излекувам...

– Ама как?

– Е песът ако ял е крак от коня,

   е станал вирус смъртоносно як,

   но аз лекувам всичко, за два бона!

– Но аз съм беден. И парите – кът!

– То всички бедни сме, но Господине,

   Короната е също божи път,

   от който всичко свърша със “Амин” и...

– Добре, добре. Ах, страшно ми гори

   по раната! Поне ме превържете!

– Умира се от всичко без пари!

   А вие ще платите ли, кажете?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съм срещала и много добри лекари, дето по сърце са лекари. Но в последните години се умножават и този тип - лекар-бизнесмен. И не е добре.
  • Ами като направиха докторите ЕООД-та, те взеха да мислят търговски!Няма милост, въпреки Хипократова клетва!До мен съседката ми е лекар, тя консултира или слага инжекции на съседите по ценоразпис.Отиде на екскурзия до Божи гроб и се зарече, че ще отвори безплатен кабинет за съседи! Преспа и...забрави!
  • Вале, знам, приятелю. Нищо няма да променя. Чеша си езика..
  • Силве, приятно ми е, че си се спряла на този стих! Той наистина, макар и доста ироничен, е опит за изразяване на позиция и разочарование от корупцията с областта на здравеопазването.

    Знам, че има лекари в сайта.
    Моля, не се засягайте. Пиша от личен опит.
  • Дени, това стихотворение ти е в десятката на иронията и гражданската позиция. Находчиво, спонтанно и хладнокръвно. Страшно ми хареса. Много правилно е обозначено със звездичка. Поздрави най-сърдечни.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....