3 февр. 2017 г., 23:03

Преглъщам тихо 

  Поэзия » Любовная, Философская
460 1 2

Преглъщам тихо

 

Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?

От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне...
Притисналите небосводи
разлистват младостта
и всички мисли, и въпроси
се разрешават без слова.
Нима Вселената живее
и диша в нашите сърца?
Аз вярвам, че надежда грее
дори в коварна тишина.
Преглъщам миговете тихо,
докосвам своята мечта...
Кой каза, че живота е излишен?
Чрез нас живее Любовта!

 

 

 

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??