Преглъщам тихо

3 feb 2017, 23:03

Poesía » De amor, Filosófica

461 1 2

Преглъщам тихо

Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?

От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне...
Притисналите небосводи
разлистват младостта
и всички мисли, и въпроси
се разрешават без слова.
Нима Вселената живее
и диша в нашите сърца?
Аз вярвам, че надежда грее
дори в коварна тишина.
Преглъщам миговете тихо,
докосвам своята мечта...
Кой каза, че живота е излишен?
Чрез нас живее Любовта!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-02-05T10:33:07+02:00

Споделям! Поздрави!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-02-04T02:40:12+02:00

Красиво!!!