p74poli (ЛЪЧИСТА) p74poli (ЛЪЧИСТА)
5 297
3.02.2017 г., 23:03

Преглъщам тихо

626 1 2

Преглъщам тихо

 

Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?

От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне...
Притисналите небосводи
разлистват младостта
и всички мисли, и въпроси
се разрешават без слова.
Нима Вселената живее
и диша в нашите сърца?
Аз вярвам, че надежда грее
дори в коварна тишина.
Преглъщам миговете тихо,
докосвам своята мечта...
Кой каза, че живота е излишен?
Чрез нас живее Любовта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0