3.02.2017 г., 23:03 ч.

Преглъщам тихо 

  Поезия » Любовна, Философска
414 1 2

Преглъщам тихо

 

Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?

От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне...
Притисналите небосводи
разлистват младостта
и всички мисли, и въпроси
се разрешават без слова.
Нима Вселената живее
и диша в нашите сърца?
Аз вярвам, че надежда грее
дори в коварна тишина.
Преглъщам миговете тихо,
докосвам своята мечта...
Кой каза, че живота е излишен?
Чрез нас живее Любовта!

 

 

 

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??